БНБ с важна новина за банкнотите
Годишния доклад на Българска народна банка демонстрира, че най-фалшифицираните банкнотите са с номинална стойност от 50 и 100 лева.
-->
Годишната инфлация, измерена посредством хармонизирания показател на потребителските цени (ХИПЦ), се форсира до 14.3% през декември 2022 г. (спрямо 6.6% през декември 2021 г.) Най-съществен напън за повишаването на потребителските цени оказа повишаването на съществени енергоизточници (природен газ, нефт, електрическа енергия за икономически потребители) и селскостопански артикули на интернационалните пазари, чиято възходяща динамичност се ускори доста след началото на войната в Украйна, се споделя в годишния доклад на Българска народна банка, който банката показа през днешния ден.
Най-висок позитивен принос за инфлацията през 2022 г. имаха и цените на храните, при които в края на годината беше отчетено повишение с 25%. Тези промени могат да бъдат обяснени с повишаването на цените на храните на интернационалните пазари, нарасналите разноски за локално произвеждане и по-слабата селскостопанска годишна продукция в страната през 2022 г. по отношение на 2021 г, се споделя още в отчета.
В края на 2022 г. парите в обращение доближиха 27,4 милиарда лв., като се увеличиха с 2728.7 млн. лв., или с 11.0% по отношение на края на 2021 г. На годишна база повишаването на парите в обращение през 2022 г. беше по-малко както в процентно отношение, по този начин и като безспорна стойност по отношение на регистрираното през 2021 г.
През отчетния интервал се резервира наклонността от предходните години към релативно по-ускорено повишаване в банкнотите в обращение с номинали 50 и 100 лева спрямо останалите номинали. Спрямо края на 2021 г. броят на банкнотите от 50 лева се усили с 24.2 млн., или с 11.4%, а на банкнотите от 100 лева надлежно със 17.6 млн., или с 18.2%.
През 2022 г. броят на банкнотите в обращение от 5 лева се усили с 4.2%, до момента в който за същия интервал броят на банкнотите с номинална стойност от 10 и 20 лева понижа надлежно с 2.3% и 9.8%. С максимален дял от 39.66% в общия брой на банкнотите в обращение в края на 2022 г. е купюрата от 50 лева. През същия интервал дяловете на останалите номинали понижиха, като най-голямо намаляване (с 2.14 процентни пункта) е регистрирано при каузи на банкнотите от 20 лева, а минимум (с 0.04 процентни пункта) – при каузи на банкнотите от 5 лева.
През 2022 г. в Националния център за разбор на Българска народна банка бяха арестувани общо 839 броя неистинен български банкноти, от които 832 броя циркулирали в паричното обращение. Спрямо арестуваните през 2021 г. броят на неистинските банкноти е с 413 по-малко. В общия брой на арестуваните през годината неистинен български банкноти с максимален дял са тези от 50 лева (54.23%), следвани от банкнотите от 20 лева (33.85%). Неистинските банкноти от 100, 10, 5 и 2 лева са с дялове надлежно 1.67%, 6.79%, 3.22%, 0.24% и 3.22%.
През 2022 г. са арестувани 181 броя неистинен разменни монети, всички циркулирали в паричното обращение.
В осъществяване на функционалностите по осъществяването на експертна оценка за правота на задгранични банкноти и монети, арестувани на територията на България, през 2022 г. в Българска народна банка бяха арестувани 751 броя евро (в това число 284 циркулирали в паричното обращение), 1174 броя долари (374 от тях циркулирали в паричното обращение) и 276 броя банкноти от други задгранични валути, циркулирали в паричното обращение, споделят от Българска народна банка, представени от businessnovinite.bg.
През 2022 г. доларът нарастна с 6.2% по отношение на еврото. Поскъпването на $ през първите девет месеца от годината се определяше основно от разширението на спреда сред доходността на европейските и американските Държавни скъпи бумаги, което значително отразяваше по-бързото повишение на лихвения % по федералните фондове в Съединени американски щати по отношение на покачването на референтните лихвени проценти в еврозоната. През последните три месеца на годината наклонността се обърна и доларът стартира да поевтинява по отношение на еврото. Основни фактори за това бяха появяването на признаци за намаляване на инфлационния напън в Съединени американски щати, ускореното повишение на референтните лихвени проценти в еврозоната и проявената от представители на Федералния запас и ЕЦБ все по-голяма угриженост за забавянето на икономическия напредък, показва отчетът.
През 2022 г. спот цената на златото, измерена в долари, регистрира нищожно намаляване с 0.3% до 1824 долара за 1 тройунция, само че в евро тя се увеличи с 5.9% до 1704 евро за 1 тройунция.
Към декември 2022 г. размерът на брутния външен дълг на България възлезе на 43.9 млрд. евро (51.9% от БВП), като се увеличи с 2425.2 млн. евро по отношение на края на 2021 г. най-много заради повишаването на дълга на банковия бранш и на бранш " държавно ръководство “.
През 2022 г. растежът на действителния Брутният вътрешен продукт на България възлезе на 3.4%5, като за него способства мощното вътрешно и външно търсене на български артикули и услуги. По-високият напредък на заплатите по отношение на инфлацията в изискванията на увеличаващ се дефицит на работна мощ и мощно негативните в действително изражение лихвени проценти по заемите и депозитите подтикнаха растежа на действителния Брутният вътрешен продукт по линия на по-високо ползване на семействата.
-->
Годишната инфлация, измерена посредством хармонизирания показател на потребителските цени (ХИПЦ), се форсира до 14.3% през декември 2022 г. (спрямо 6.6% през декември 2021 г.) Най-съществен напън за повишаването на потребителските цени оказа повишаването на съществени енергоизточници (природен газ, нефт, електрическа енергия за икономически потребители) и селскостопански артикули на интернационалните пазари, чиято възходяща динамичност се ускори доста след началото на войната в Украйна, се споделя в годишния доклад на Българска народна банка, който банката показа през днешния ден.
Най-висок позитивен принос за инфлацията през 2022 г. имаха и цените на храните, при които в края на годината беше отчетено повишение с 25%. Тези промени могат да бъдат обяснени с повишаването на цените на храните на интернационалните пазари, нарасналите разноски за локално произвеждане и по-слабата селскостопанска годишна продукция в страната през 2022 г. по отношение на 2021 г, се споделя още в отчета.
В края на 2022 г. парите в обращение доближиха 27,4 милиарда лв., като се увеличиха с 2728.7 млн. лв., или с 11.0% по отношение на края на 2021 г. На годишна база повишаването на парите в обращение през 2022 г. беше по-малко както в процентно отношение, по този начин и като безспорна стойност по отношение на регистрираното през 2021 г.
През отчетния интервал се резервира наклонността от предходните години към релативно по-ускорено повишаване в банкнотите в обращение с номинали 50 и 100 лева спрямо останалите номинали. Спрямо края на 2021 г. броят на банкнотите от 50 лева се усили с 24.2 млн., или с 11.4%, а на банкнотите от 100 лева надлежно със 17.6 млн., или с 18.2%.
През 2022 г. броят на банкнотите в обращение от 5 лева се усили с 4.2%, до момента в който за същия интервал броят на банкнотите с номинална стойност от 10 и 20 лева понижа надлежно с 2.3% и 9.8%. С максимален дял от 39.66% в общия брой на банкнотите в обращение в края на 2022 г. е купюрата от 50 лева. През същия интервал дяловете на останалите номинали понижиха, като най-голямо намаляване (с 2.14 процентни пункта) е регистрирано при каузи на банкнотите от 20 лева, а минимум (с 0.04 процентни пункта) – при каузи на банкнотите от 5 лева.
През 2022 г. в Националния център за разбор на Българска народна банка бяха арестувани общо 839 броя неистинен български банкноти, от които 832 броя циркулирали в паричното обращение. Спрямо арестуваните през 2021 г. броят на неистинските банкноти е с 413 по-малко. В общия брой на арестуваните през годината неистинен български банкноти с максимален дял са тези от 50 лева (54.23%), следвани от банкнотите от 20 лева (33.85%). Неистинските банкноти от 100, 10, 5 и 2 лева са с дялове надлежно 1.67%, 6.79%, 3.22%, 0.24% и 3.22%.
През 2022 г. са арестувани 181 броя неистинен разменни монети, всички циркулирали в паричното обращение.
В осъществяване на функционалностите по осъществяването на експертна оценка за правота на задгранични банкноти и монети, арестувани на територията на България, през 2022 г. в Българска народна банка бяха арестувани 751 броя евро (в това число 284 циркулирали в паричното обращение), 1174 броя долари (374 от тях циркулирали в паричното обращение) и 276 броя банкноти от други задгранични валути, циркулирали в паричното обращение, споделят от Българска народна банка, представени от businessnovinite.bg.
През 2022 г. доларът нарастна с 6.2% по отношение на еврото. Поскъпването на $ през първите девет месеца от годината се определяше основно от разширението на спреда сред доходността на европейските и американските Държавни скъпи бумаги, което значително отразяваше по-бързото повишение на лихвения % по федералните фондове в Съединени американски щати по отношение на покачването на референтните лихвени проценти в еврозоната. През последните три месеца на годината наклонността се обърна и доларът стартира да поевтинява по отношение на еврото. Основни фактори за това бяха появяването на признаци за намаляване на инфлационния напън в Съединени американски щати, ускореното повишение на референтните лихвени проценти в еврозоната и проявената от представители на Федералния запас и ЕЦБ все по-голяма угриженост за забавянето на икономическия напредък, показва отчетът.
През 2022 г. спот цената на златото, измерена в долари, регистрира нищожно намаляване с 0.3% до 1824 долара за 1 тройунция, само че в евро тя се увеличи с 5.9% до 1704 евро за 1 тройунция.
Към декември 2022 г. размерът на брутния външен дълг на България възлезе на 43.9 млрд. евро (51.9% от БВП), като се увеличи с 2425.2 млн. евро по отношение на края на 2021 г. най-много заради повишаването на дълга на банковия бранш и на бранш " държавно ръководство “.
През 2022 г. растежът на действителния Брутният вътрешен продукт на България възлезе на 3.4%5, като за него способства мощното вътрешно и външно търсене на български артикули и услуги. По-високият напредък на заплатите по отношение на инфлацията в изискванията на увеличаващ се дефицит на работна мощ и мощно негативните в действително изражение лихвени проценти по заемите и депозитите подтикнаха растежа на действителния Брутният вътрешен продукт по линия на по-високо ползване на семействата.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ